За книгата: 2013 / Книгата разглежда събития от историята на ранното съветско преводознание. Обсъжда се как от 20-те до 50-те и 60-те години на ХХ век в теоретичните и критическите трудове, посветени на превода, се променя отношението към чуждоезиковия текст и задачите, поставени пред преводача. Анализират се концепции за превод, които допускат (и дори прокламират) превод, който запазва необичайността и стилистичната оригиналност на чуждоезичното произведение, както и концепции, които признават само превод, който адаптира чуждоезично произведение към литературните вкусове и мироглед на читателя. . Показано е как с помощта на критични статии, въоръжени с утвърдени теоретични конструкции, преводачите са водили сериозна борба помежду си Като подробна илюстрация на описаното е историята на конфликта между И.А. Кашкин, който предложи теорията за реалистичния превод, и представители на други възгледи за превод - E.L. Дън и Г.А. Шенгели. За първи път се публикуват архивни документи, свързани с полемиката между Кашкин, Ланна и Шенгели от 50-те години за преводачи, историци на литературната критика и всички, които се интересуват от историята на руския превод.